От какво имаме нужда в една връзка,от отношения основани само на физическа близост или от нещо повече,нещо което ще ни даде пълноценното усещане за удовлетвореност?Дали единствено физическата близост е достатъчна за да изживеем една пълноценна връзка с човека до себе си?

     Да сме физически близки с някого  е въпрос на няма и час - зависи колко силно го желаем! Но дали след време не откриваме, че сексът носи само временно удовлетворение на едно повърхностно желание и по-дълбоката нужда си остава незадоволена?Дали  това което в действителност  искаме от човека до себе си е само  секс и ако е така защо  с времето  чувството за неудовлетвореност в нас става все по- силно?Защо  започваме да скачаме от връзка на връзка с надеждата,че този път ще се получи? Дали това което наистина искаме,без значение дали сме мъж или жена  не е близост?Но не онази близост която се измерва само с физическия контакт ,а безрезервната  откритост между двама души. Нима има човек който не е копнял за близост в която споделяме съкровените си мисли и чувства с друг човек, в която споделяме себе си като личност с него, за  единство и пълна неприкритост с друг човек?И дали когато  ние в действителност  се сблъскаме с подобно отношение не се  отдръпваме от страх, страх от отхвърляне и страх  от евентуално нанесена болката защото колкото  по-близък ставаш с някого, толкова по-силно си уязвим от нараняване? И започваме да обграждаме сърцето си със стени, които не допускат другите да стигнат до него и да ни причинят болка.Но дали същите тези стени не ни превръщат в затворници и не ни обричат на самота и невъзможност да изпитваме истинска близост?

Какво обаче представлява бронята,с която покриваме сърцата си?Или с крепостните стени,с които се опитваме да пазим душите си?
И пак,се питам:не си ли струва да те боли,ако преди това си бил щастлив,нима не си струва да страдаш,ако след това пак ще се усмихнеш?
Убедих се,че колкото повече удари получава широко отвореното сърце,то става по-издържливо!
Ако искаме да се усмихваме,да обичаме,да имаме приятели-на това е способно само незащитеното сърце!

istenskite sarca nqmat bronq.vseki ima bitki .vseki ima bolki.trqbva da chustvame neshtata i da gi prejivqvame zatova sme xora.